Варна след Освобождението

След Освобождението от турско робство във Варна се създава първото параходно търговско дружество, което купува кораби, подходящи за плаване в океана. Изгражда се военен флот по подобие на модерните морски държави. През 1890 г. се създават първите модерни морски бани, които привличат летовници от Централна и Източна Европа. През 1906 г. е открито и модерно пристанище във Варненския залив. Градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум.

Архитектурният облик на града бързо се изменя от ориенталски в централно-европейски вид. Редица млади архитекти и инженери, завършили в чужбина работят за благоустрояването на Варна, създавайки десетки нови частни и обществени сгради, повечето от които и до днес носят статут на паметници на архитектурата. Към днешна дата в града има много разрушени стари сгради. В Повечето случаи липсва правилна поддръжка и реставрация. По-големите обекти са най-подържани - Драматичният театър, Археологическият музей, Офицерският клуб и др.

На 12 май 1896 година по подобие на бургаското македонско дружество “Пирин планина”, по инициатива на капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава и тракийско дружество, наречено “Одринско преселенско дружество – Странджа”, с председател д-р Младен Желязков. По време на първото преброяване в Княжество България жителите на града през 1887 г. са 25 256 души. За периода до 1892 г. те се увеличават с 23,95% на 34 922 жители. Причината за увеличението на популацията не е само естественият прираст - тя се дължи на механичния прираст, който в тези години е твърде висок поради заселването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Процесът се засилва след катастрофалните войни, които България води за обединение на българите. В резултат на това нови вълни от бежанци от Македония, Тракия и Добруджа достигат града и населението на Варна нараства спрямо 1910 г. с 45,52% и достига 50 819 жители.

През 1908 г. е съборена последната останала част от средновековната крепост на Варна. Сринати са и всички джамии. В края на 1900 г. е завършена красивата сграда на Военния клуб, построена по проект на военния инженер Тодор Бояджиев. Така се поставя началото в строителството на красиви и модерни частни сгради в стила неокласицизма. С промяната на облика на централната градска част се изменя и съставът на населението, особено след антигръцките вълнения от 1906 г., когато много гръцки семейства се изселват от Варна. Кварталите (махалите) приемат нови български имена, като останали от миналото са само Гръцката и Арменската махала. Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но до избухването на Балканската война те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за производство на памучни и тъкани платове, шоколад, локум, вино и бира. При избухването на Балканската война в 1912 година 225 души от Варна са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името "Сталин", по името на Йосиф Сталин. През 1975 г. към града са присъединени селата Виница, Владиславово и Галата.