История

loading...

Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града се намирала крепостта Одесос. Тя е основана от гръцки колонисти от йонйския град Милет по времето на мидийския цар Астиаг (около 570 г. пр.н.е.) близо до старо тракийско селище в областта Варна. През следващите векове градът е независима общност (полис), която се превръща в един от основните търговски центрове в Черно море.

През 341 г. пр.н.е. Филип II Македонски обсажда Одесос, но не го превзема поради постигнато примирие. Само след около 10 години неговият син Александър Македонски успява да завладее града, който остава македонско владение до смъртта на Лизимах през 281 пр.н.е., след което възстановява независимостта си.

През 15 г. градът влиза в състава на новосъздадената провинция Мизия, а през 2 век е обграден с нова крепостна стена от римляните.

След разделянето на Римската империя през 395 г. градът е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия.

Независимо от своите владетели — елини, траки, македонци или римляни — Одесос остава винаги град със самостоятелно управление, с развита култура, търговия и занаяти, както и селище с традиции в сеченето на монети.

Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с хунския вожд Атила, като така успява да го отдалечи от града.

По този начин на Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.

Един от паметниците на древния Одесос са Римските терми. Те са най-голямата антична обществена сграда, открита досега в България, и най-голямата като площ баня на Балканския полуостров. Останките се намират в югоизточната част на днешна Варна.

През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненския халколитен некропол, който датира около 4200 г. пр.н.е. В този некропол е открито най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.

В началото на 7 век Одесос е разрушен от нашествията на авари и славяни и е изоставен от жителите си, като по времето на император Ираклий градът вече не съществува. Името Варна е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор през 680 г. във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите. Хронистите пишат буквално „… и българите стигнаха до така наречената Варна близо до Одесос… “.

В края на 8 век Варна е вече в пределите на българската държава, когато на власт е хан Кардам.

Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но през 1190 г. цар Иван Асен I я освобождава. Варна остава трайно в българската държава от пролетта на 1201 г., когато цар Калоян наново възвръща града.

През 13 век — 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. От 1372 г. до 1391 г. Варна е включена в Карвунското княжество на Балик. През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци и освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г.

На 10 ноември 1444 г. край Варна обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III Варненчик и трансилванския войвода Янош Хунияди са разбити от османците.

Варна става типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 век — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 г. и 1828 г. През май 1854 г. във Варна се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1853 г. — 1856 г.).

По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена жп линията Русе — Варна, която спомага за съживяването на търговията. Във Варна се създават община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.

На 12 март 1860 г., десет години преди създаването на българската екзархия, е отслужена църковна служба за пръв път на български език.

На 24 май 1862 г. за първи път във Варна са почетени Св. Св. Кирил и Методий.

След Освобождението Варна става важен административен, икономически и културен център. В града е дислоциран Осми Приморски пехотен полк, щаба на ЕМФ и други военни поделения.

През 1892 г. във Варна е основано първото параходно дружество, а през 1894 г. е поставено началото на българския морски флот.

През 1906 г. е тържествено открито новото Варненско пристанище с вълнолом.

От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името „Сталин“, по името на Йосиф Сталин.

Варна е домакин на Световната олимпиада по шах през 1962 г., а през 1969 г. — на Световното първенство по художествена гимнастика.